Ева и Адам: размисли от Райската градина (Susan Essex /mislitelqt)
Ева:
Не мразя аз мъжете, а обичам ги.
Те яхнали са цялата вселена.
Мощта им стене, адски разярена,
но виждат пътя към божествена арена.
Не мразя аз мъжете, а желая ги.
Не всички, но онези умните,
които страст замесват с щипчица безумие.
за да открият вечни пълнолуния.
Не мразя аз мъжете, а целувам ги.
Те носят тежест на гърбината.
Очаквания, искания и разбирания.
Не плачат и не могат да се сринат.
Не мразя аз мъжете, а въздигам ги.
Без тях е невъзможно да сме двама.
И болката от самотата е голяма.
Понякога трагедия са, но по-често... само драма.
Въпрос един обаче слагам на тезгяха,
Да видим обич ли ще дам или пък смях.
Ти мъж ли си за мен, че много (сякаш) бяха?
Да пита Ева може, нищо че уж смятат го за грях.
***
Адам:
Без Ева е излишен и Адам!
Жената е заветното начало
и за мъжете трябва да е храм,
а не единствено и само тяло!
Без Ева е излишен и Адам!
Човек не може да живее единично -
Тя е горивото за страстен плам!
Без нея? Без нея просто няма нищо!
Без Ева е излишен и Адам,
а Раят е абстрактно нереален!
Какво е Рай, жена щом няма там,
една илюзия и свят банален!
И затова, как отговор и друг
на теб, богиньо, мога аз да дам -
Целувам те горещ - сега и тук -
Аз жрец ще съм, ти, моят храм!
24.06.2025.
___
Благодаря от цялото си сърце на Сю, че прие идеята ни за общ дует и само се надявам, да не я разочаровам с моята част.
_____
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
