4.07.2007 г., 9:17

"ЕЗДАЧ НА МЕЧТИ"

797 0 7
Как искам този ден да бъде вечен
и да се връщам хубава и  нежна!
На всяко същество да съм приятел,
без капка страх, че съм мечтател!

Забравена гората песен да реди,
морето да ме милва в своите вълни.
Планински вятър да разкрива тайни
на своите любимци верни!

Не искам животно да съм диво,
в клетка затворено несправедливо!
Не ща да съм и утрото пленено,
от гъста мъгла покорено!

Не искам и да бъда в сянка,
тъй дълго чакаща във дрямка.
Най-после идва на кошмара края,
а аз "ездачът на мечти" - ще поридая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...