27.05.2010 г., 21:22

* * *

808 0 10

                                             (по Пабло Неруда, но далечно...)

 

 

                                            Обичам те трезво

                                            Обичам те (и) с трагизъм.

                                            Не знам колко,

                                            не знам докога.

 

                                           Не мога да обичам по друг начин,

                                           освен  когато го правя и състрадателно,

                                           ако ме тикат

                                           природа и дълг.

                                           Обичам те трезво

                                           защото, надявам се,

                                           не стихва в мен

                                           лекият полъх*,

                                           не помръква

                                           малка искрица,

                                           и защото

                                           не само за прекрасното

                                           в теб,

                                           но и за душата ти

                                           знам.

 

 

              *11...................... и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра - земетръс, но не в земетръса е Господ;
12. след земетръса - огън, но не в огъня е Господ; след огъня - лъх от тих вятър (и там е Господ).

 

 

Трета книга Царства 19 гл.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фабер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не установявам твое недоглеждане (няма такова!), а просто подчертавам това, което ти е направило впечатление, и го пояснявам...

  • жарава (Веска ), сигурно ти е направило впечатление, че съм написал "за (душата) ти знам", а не "душата ти знам"! Вторият вариант е много претенциозен, а и не може да е достатъчно верен - не може много да се знае нечия душа!

    Поздрав!
  • Благодаря за разяснението. Значи съм свръхестествена, защото никой и нищо не ме ТИКА!
  • Да, материалната природа "тика"!

    "Но дори и мъдреците постъпват
    според своята лична природа.
    Всеки е във властта на природата"
    Бхагавадгита 3:33

    Затова стои въпросът за свръхестественото... т.е. за условно! освобождение от материалното естество!
  • Много ми хареса това ти разяснение: "Във всеки човек е заложена частица "прекрасност", но едно е да я почиташ, да си пленен от тази частица и прехласнат по нея, друго е да виждаш цялостната личност, носителка на "частицата"!"
    Но всичката му прекрасност отиде по дяволите като прочетох следното:
    "Не мога да обичам по друг начин,
    освен когато го правя и състрадателно,
    ако ме ТИКАТ
    природа и дълг."
    Представих си те как те ТИКАТ природа и дълг (с нещо като остен) и първо ми стана смешно, а после те съжалих (сигурно ти е боцкало, все пак).
    Освен че не умееш да боравиш със заглавията, явно и думите ти изневеряват! Дори и далечно не е... (по Пабло Неруда)!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...