* * *
(по Пабло Неруда, но далечно...)
Обичам те трезво
Обичам те (и) с трагизъм.
Не знам колко,
не знам докога.
Не мога да обичам по друг начин,
освен когато го правя и състрадателно,
ако ме тикат
природа и дълг.
Обичам те трезво
защото, надявам се,
не стихва в мен
лекият полъх*,
не помръква
малка искрица,
и защото
не само за прекрасното
в теб,
но и за душата ти
знам.
*11...................... и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра - земетръс, но не в земетръса е Господ;
12. след земетръса - огън, но не в огъня е Господ; след огъня - лъх от тих вятър (и там е Господ).
Трета книга Царства 19 гл.
© Фабер All rights reserved.
