25.02.2008 г., 10:26 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
862 0 2
 

Летиш ли, летиш - 

някъде там те чака миналото,

а бъдещето ти е далеч

от твоето съществуване тук.

Колкото по-дълго скачаш,

толкова по се уморяваш от това,

което ти е начертано.

Примиряваш се, но не за дълго,

и стъпките ти стават по-бавни,

но задълбочени, а бъдещето,

така или иначе, ще се случи.

А сегащното ти положение

зависи от тези крачки или скокове

и се надяваш да е добро, но дали?...

За миналото знаеш, че си скачал

и то много, и затова може би

се разочароваш от себе си,

а може би не...

Дали за всеки е различно,

само ти можеш да кажеш,

но според мен е така.

Това е живота...

                надпревара и накрая смърт.

© Ана Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??