* * *
Летиш ли, летиш -
някъде там те чака миналото,
а бъдещето ти е далеч
от твоето съществуване тук.
Колкото по-дълго скачаш,
толкова по се уморяваш от това,
което ти е начертано.
Примиряваш се, но не за дълго,
и стъпките ти стават по-бавни,
но задълбочени, а бъдещето,
така или иначе, ще се случи.
А сегащното ти положение
зависи от тези крачки или скокове
и се надяваш да е добро, но дали?...
За миналото знаеш, че си скачал
и то много, и затова може би
се разочароваш от себе си,
а може би не...
Дали за всеки е различно,
само ти можеш да кажеш,
но според мен е така.
Това е живота...
надпревара и накрая смърт.
© Ана Атанасова All rights reserved.
