2.06.2011 г., 20:58 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
567 0 5

Аз някъде се лутам,

нейде бродя.

Не знам къде съм,

кой е този път.

Напълно непознати

са ми хората

и черно-бял

изглежда ми  града.

Не знам  на улиците

имената

и нийде не намирам

дом.

Студено, мрачно!

Без опора!

Без подслон!

Без спомени,

аз скитам някъде

самичка.

Потъвам,

без никой

да ми подаде ръка.

Аз нямам нищо,

не искам

и не търся.

Знам,

изгубила съм всичко,

не виждам

в гъстата мъгла.

Аз скитам някъде

без смисъл.

Не зная името си,

давя се в сълзи.

По пътя някъде

се лутам...

Откакто си отиде ти.

© Силвия Върбановска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??