* * *
Аз някъде се лутам,
нейде бродя.
Не знам къде съм,
кой е този път.
Напълно непознати
са ми хората
и черно-бял
изглежда ми града.
Не знам на улиците
имената
и нийде не намирам
дом.
Студено, мрачно!
Без опора!
Без подслон!
Без спомени,
аз скитам някъде
самичка.
Потъвам,
без никой
да ми подаде ръка.
Аз нямам нищо,
не искам
и не търся.
Знам,
изгубила съм всичко,
не виждам
в гъстата мъгла.
Аз скитам някъде
без смисъл.
Не зная името си,
давя се в сълзи.
По пътя някъде
се лутам...
Откакто си отиде ти.
© Силвия Върбановска All rights reserved.
