7.11.2007 г., 16:15 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
832 0 4

*  *  *

Морето стене . . .

                                            Студено е!

Плажът е пуст . . .

                                            Но е тук.

Старият пясък . . .

                                            без летния блясък

тревожно се оглежда . . . –

                                           с надежда.

Търси огъня . . .

                                           оня,

запален от нас . . .,

                                          тогаз,

чиито въглени,

                                          поразсърдени,

да тлеят останаха . . .,

                                          бяха!

Заедно те – той и то,

                                          пясъкът и морето

искаха да видят –

                                         във мидите,

не е ли останал нашият смях –

                                        затворен във тях?

За да усетят топлината

                                        в тъмнината

на чудния летен сезон

                                       и с огнения кон

да ни повикат . . .

                                      и попитат –

дали ние не искаме

                                     да си помислим

и да им върнем усмивката,

                                    истинската,

като отново отидем при тях,

                                   заедно с нашия, живия смях!

 

*  *  *

 

© Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??