rummis (Румяна Славкова)
113 102
30.11.2016 г., 12:54 ч.

*** 

  Поезия » Друга
1286 0 6

***

Снегът се посипа в очите ти

и наснежи миглите,

мразя когато сутрин е толкова тихо.

Душата на вятъра

гушна съня

и отлитна,

и няколко зими след нея

скършени гайдите виха.

 

Аз те докоснах със пръсти,

кога се събуди?

Бялата риза на "вчера"

още по тебе висеше.

Усещах нокти в стомаха си,

не пеперуди,

"днес" е далече,

 а "вчера" отдавна май беше.

 

И все се лутам в безсънно,

бездомно замлъкване,

как ми се иска само

за мене сега да попиташ...

Ще чакам. Аз мога чакам,

ще те почакам до мръкване...

 

но не по-нататък,

дотогава не ме ли повикаш.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??