rummis (Румяна Славкова)
113 102
Nov 30, 2016, 12:54 PM

*** 

  Poetry » Other
1024 0 6

***

Снегът се посипа в очите ти

и наснежи миглите,

мразя когато сутрин е толкова тихо.

Душата на вятъра

гушна съня

и отлитна,

и няколко зими след нея

скършени гайдите виха.

 

Аз те докоснах със пръсти,

кога се събуди?

Бялата риза на "вчера"

още по тебе висеше.

Усещах нокти в стомаха си,

не пеперуди,

"днес" е далече,

 а "вчера" отдавна май беше.

 

И все се лутам в безсънно,

бездомно замлъкване,

как ми се иска само

за мене сега да попиташ...

Ще чакам. Аз мога чакам,

ще те почакам до мръкване...

 

но не по-нататък,

дотогава не ме ли повикаш.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??