20.07.2025 г., 11:54

Фатална, Грешна Перманентност

117 0 0

 

Фатална, Грешна Перманентност

 

 

Смъртта лекува всички болести,

самата Тя продукт на всички тях,

на Земята смъкна Бог и ни показа,

как се мре за всеки земен грях.

 

Какво от всичко не разбрахме,

та продължаваме по тоз отъпкан път,

душите си до край да поразяваме,

умовете без нищичко да разберат?

 

Зачатието непорочно сочи пътя на душите,

които слезли в тленна плът се учат,

минавайки през грях и изкушения,

как за стореното прошка да получат.

 

Днес не вярваме на митове,

метафори неспособни сме,да разгадаваме,

забравихме и как да питаме,

защо по-рано посребряваме.

 

Времето не съществува!

Миг и Вечност едно и също са

и Битието наистина си струва,

радост носи ли от Любов насъщна.

 

Еволюцията никога не е търпяла,

не търпи и няма да търпи застой,

Тя перманентно ражда и усъвършенства

чрез Движението Вечно и Трептящия Покой.

 

От глътка първа се стремя към актуалност,

с информация дарена ми от Висши Духовни нива,

но за сега изобщо, никак не ми се отдава,

грешките Фатални,Човешки, да предотвратя.

 

Те, нещата, са толкова елементарни и простички!

Сложността се получава от Глупостта и Простотията,

внедрена на високи нива от първични инстинкти,

с които ние продължаваме, системно да свикваме.

 

22.04.2025 г. гр. Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...