Jul 20, 2025, 11:54 AM

Фатална, Грешна Перманентност

  Poetry
114 0 0

 

Фатална, Грешна Перманентност

 

 

Смъртта лекува всички болести,

самата Тя продукт на всички тях,

на Земята смъкна Бог и ни показа,

как се мре за всеки земен грях.

 

Какво от всичко не разбрахме,

та продължаваме по тоз отъпкан път,

душите си до край да поразяваме,

умовете без нищичко да разберат?

 

Зачатието непорочно сочи пътя на душите,

които слезли в тленна плът се учат,

минавайки през грях и изкушения,

как за стореното прошка да получат.

 

Днес не вярваме на митове,

метафори неспособни сме,да разгадаваме,

забравихме и как да питаме,

защо по-рано посребряваме.

 

Времето не съществува!

Миг и Вечност едно и също са

и Битието наистина си струва,

радост носи ли от Любов насъщна.

 

Еволюцията никога не е търпяла,

не търпи и няма да търпи застой,

Тя перманентно ражда и усъвършенства

чрез Движението Вечно и Трептящия Покой.

 

От глътка първа се стремя към актуалност,

с информация дарена ми от Висши Духовни нива,

но за сега изобщо, никак не ми се отдава,

грешките Фатални,Човешки, да предотвратя.

 

Те, нещата, са толкова елементарни и простички!

Сложността се получава от Глупостта и Простотията,

внедрена на високи нива от първични инстинкти,

с които ние продължаваме, системно да свикваме.

 

22.04.2025 г. гр. Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...