8.11.2019 г., 23:07 ч.

Фауст 

  Поезия » Друга
5.0 / 2
1419 0 2
Когато сянката ме кара да се плаша,
животът ми прилича на верига.
Попадам между брънките и гълтам прахоляците
на разума върху полетата на книгата.
Навярно съм отвикнал да мечтая.
Оставям книгите и искрено се питам:
„Какво познанието всъщност отличава“?
„Какво ни кара да докоснеме звездите“?
Определеният ти събеседник с лика на Мефистофел
ще демонстрира ти какво усещаш.
Усещаш как логическите апострофи
наподобяват духове и вещици. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Вучев Всички права запазени

Предложения