Nov 8, 2019, 11:07 PM

Фауст 

  Poetry » Other
1420 0 2
Когато сянката ме кара да се плаша,
животът ми прилича на верига.
Попадам между брънките и гълтам прахоляците
на разума върху полетата на книгата.
Навярно съм отвикнал да мечтая.
Оставям книгите и искрено се питам:
„Какво познанието всъщност отличава“?
„Какво ни кара да докоснеме звездите“?
Определеният ти събеседник с лика на Мефистофел
ще демонстрира ти какво усещаш.
Усещаш как логическите апострофи
наподобяват духове и вещици. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Вучев All rights reserved.

Random works
: ??:??