Феромони
Каква е тази сила стрелометна,
побрана в силуета ти, жена!
В изваяния кош на раменете,
във люлката на плаваща снага.
Погребваш ме с очите си дъждовни,
а после ме изравяш от пръстта
с лопатата на също този поглед,
отмятайки косите на нощта.
Вълшебен е талантът ти да будиш
в гърдите ми звънчета от пиринч
и тяхната мелодия безумна
из цялото ми тяло да звучи.
Единствено от тебе е възможно
да чуя: "Искам с тебе... във нощта...",
но казано безгласно и безсловно,
нечуто за ума и мисълта.
Превръщаш ме във рицар и във скитник,
в пиян единоверец – ала щом
познаеш свойто бъдеще в очите ми,
запалваш феромоните на дом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
