Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
Nov 13, 2014, 12:36 PM

Феромони 

  Poetry
900 0 7

 

Каква е тази сила стрелометна,

побрана в силуета ти, жена!

В изваяния кош на раменете,

във люлката на плаваща снага.

 

Погребваш ме с очите си дъждовни,

а после ме изравяш от пръстта

с лопатата на също този поглед,

отмятайки косите на нощта.

 

Вълшебен е талантът ти да будиш

в гърдите ми звънчета от пиринч

и тяхната мелодия безумна

из цялото ми тяло да звучи.

 

Единствено от тебе е възможно

да чуя: "Искам с тебе... във нощта...",

но казано безгласно и безсловно,

нечуто за ума и мисълта.

 

Превръщаш ме във рицар и във скитник,

в пиян единоверец – ала щом

познаеш свойто бъдеще в очите ми,

запалваш феромоните на дом.

 

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво!
  • !!!
  • Прекрасен стих!
    Не се нуждае от коментар!
    Поздрави!!!
  • мога да кажа само едно нещо - Никога ама никога не спирай да пишеш. ти ме изкара от моя свят , нарисува ми друг с молив и ми даде пастели като завърза очите ми и на края слез последния щрих аз осъзнах , че макар да не те познавам аз ти БЛАГОДАРЯ искрено за това , което правиш. Поклон. СИЛНО СТОЙНОСТНО И РАЗЛИЧНО 6 е малко за д оценя подобаващо
  • Прекрасна образност и силни чувства, Валентине!
    "КАКВА Е ТАЗИ СИЛА СТРЕЛОМЕТНА,
    ПОБРАНА В СИЛУЕТА ТИ, ЖЕНА!
    В ИЗВАЯНИЯ КОШ НА РАМЕНЕТЕ,
    ВЪВ ЛЮЛКАТА НА ПЛАВАЩА СНАГА."
    Брилянтен куплет!Едва ли може по-добре да се напише!
    Оценявам високо!Поздрави от мен и хубав ден!
  • нежно, нежно, чак светнало!
  • Прекрасно стихотворение! Поздрав за него!
    Поздравявам те и ти желая хубав ден!
Random works
: ??:??