Каква е тази сила стрелометна,
побрана в силуета ти, жена!
В изваяния кош на раменете,
във люлката на плаваща снага.
Погребваш ме с очите си дъждовни,
а после ме изравяш от пръстта
с лопатата на също този поглед,
отмятайки косите на нощта.
Вълшебен е талантът ти да будиш
в гърдите ми звънчета от пиринч
и тяхната мелодия безумна
из цялото ми тяло да звучи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up