...

Застудя. Само съчки пропукват

в онемялата тишина.

Стъпвам леко на пръсти

в снежния път без следа.

Ще се справя. Не е далече

хижата с топлина.

Светлината прозира отгоре

през дървото на Джошуа.

Изначално не бе пустиня

в пренаселената тълпа.

Отшумя, излетя през комина

всеки празник от суета.

Пак пропуска тревожно сърцето

вляво ритъма на света.

Плач и смях през зениците свети

вече знам, затова оцелях.