10.09.2015 г., 21:11 ч.

Флирт 

  Поезия » Любовна
359 0 0

                                                                         Флирт

                    

                                                            Тъмни облаци висят

                                                            над стихващия град.

                                                            Всички готвят се да спят,

                                                            скрити от полъхващия хлад.

                         

                                                           Ресторантът назад остава

                                                           с прозорци загледани в нас.

                                                           Затихва човешката врява

                                                           притисната от късния час.

                            

                                                           До тебе по алеята крача, 

                                                           но така въобще не върви.

                                                           Прегърнах те плахо в здрача,

                                                           прегърна ме плахо и ти.

                        

                                                           Говори ми тихо, разменяме ласки,

                                                           унесени в нежна любов и мечти.

                                                           На изток просветват огнени краски,

                                                           неусетно кога се развидели.

                           

                                                           Слънчев лъч изгони мрака

                                                           от пътя ни към голямата гара,

                                                           където композиран влака

                                                           чакаше вече под ,,пара".

                                   

                                                           Застанах пред твойто купе.

                                                           Душата ми свита, боли.

                                                           От прозореца милото лице

                                                           усмихва се през сълзи.

                                

                                                           Колко тъжно, колко жалко,

                                                           че срещнахме се на лятото в края.

                                                           Колко оскъдно, колко малко

                                                           нашето щастие трая.

                                     

                                                          Влакът потрепна, потегли бавно.

                                                          Замахаха всички с ръце.

                                                          С вагона затичах на равно,

                                                          с туптящо до лудо сърце.

                                             

                                                          Той се забърза, засили,

                                                         за довиждане силно изсвири

                                                         и под тракащия такт на колелата

                                                         се изгуби в далечината.

                                   

                                                         Обърнах се и тръгнах бавно,

                                                         замислен, с кръстосани ръце.

                                                         И тази среща не завърши славно,

                                                         а с раздяла и разплакано лице!    

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??