Sep 10, 2015, 9:11 PM

Флирт

  Poetry » Love
552 0 0

                                                                         Флирт

                    

                                                            Тъмни облаци висят

                                                            над стихващия град.

                                                            Всички готвят се да спят,

                                                            скрити от полъхващия хлад.

                         

                                                           Ресторантът назад остава

                                                           с прозорци загледани в нас.

                                                           Затихва човешката врява

                                                           притисната от късния час.

                            

                                                           До тебе по алеята крача, 

                                                           но така въобще не върви.

                                                           Прегърнах те плахо в здрача,

                                                           прегърна ме плахо и ти.

                        

                                                           Говори ми тихо, разменяме ласки,

                                                           унесени в нежна любов и мечти.

                                                           На изток просветват огнени краски,

                                                           неусетно кога се развидели.

                           

                                                           Слънчев лъч изгони мрака

                                                           от пътя ни към голямата гара,

                                                           където композиран влака

                                                           чакаше вече под ,,пара".

                                   

                                                           Застанах пред твойто купе.

                                                           Душата ми свита, боли.

                                                           От прозореца милото лице

                                                           усмихва се през сълзи.

                                

                                                           Колко тъжно, колко жалко,

                                                           че срещнахме се на лятото в края.

                                                           Колко оскъдно, колко малко

                                                           нашето щастие трая.

                                     

                                                          Влакът потрепна, потегли бавно.

                                                          Замахаха всички с ръце.

                                                          С вагона затичах на равно,

                                                          с туптящо до лудо сърце.

                                             

                                                          Той се забърза, засили,

                                                         за довиждане силно изсвири

                                                         и под тракащия такт на колелата

                                                         се изгуби в далечината.

                                   

                                                         Обърнах се и тръгнах бавно,

                                                         замислен, с кръстосани ръце.

                                                         И тази среща не завърши славно,

                                                         а с раздяла и разплакано лице!    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...