Iszaard (Нели Дерали)
62 137
18.02.2014 г., 23:22 ч.

Форми 

  Поезия
445 0 4

В простичката форма на барака,

скрита в най-затънтеното място

на гората, спряла съм и чакам.

Идваш ли? Часовникът тиктака.

 

Неведнъж дъждът отмива вече

туй, което с грижа подновявах.

Сменят тихи дни с по-тихи вечери

вековете на безличната забрава.

 

Бялото перденце на прозореца,

грапаво олющен в дъжд и вятър,

недокоснато от мислите на хората,

нежно се полюшва, още чакащо,

 

щом напролет себе си разтворя

за течението щураво на вятъра...

А отвън са се извили боровете,

съхранили спомена за лятото.

 

Стъпчица, и ето ги полята ми

в цветове - от бяло до червено,

под небе, безкрайно, но  познато -

портичка към твоята вселена.

 

 

 

 

 

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички коментирали!
  • Пъстричко и прекрасно!!!
  • Най-благородно ти завидях за този стих.
    Много мил
  • "Стъпчица, и ето ги полята ми в цветове - от бяло до червено,
    под небе, безкрайно, но познато - портичка към твоята вселена...
    Бялото перденце на прозореца, грапаво олющен в дъжд и вятър,
    недокоснато от мислите на хората, нежно се полюшва още чакащо..."

    ОКОТО на поетичния текст, по дадената от мен дефиниция, стихотворение в стихотворението и нещо като негов своебразен естетически фокус.
    В конкретния случай ОКОТО въплъщава в себе си всички идейно-естетически
    позитиви на творбата. Не ми остава нищо друго освен да поздравя авторката за безусловния й успех!: Мисана
Предложения
: ??:??