Форми
В простичката форма на барака,
скрита в най-затънтеното място
на гората, спряла съм и чакам.
Идваш ли? Часовникът тиктака.
Неведнъж дъждът отмива вече
туй, което с грижа подновявах.
Сменят тихи дни с по-тихи вечери
вековете на безличната забрава.
Бялото перденце на прозореца,
грапаво олющен в дъжд и вятър,
недокоснато от мислите на хората,
нежно се полюшва, още чакащо,
щом напролет себе си разтворя
за течението щураво на вятъра...
А отвън са се извили боровете,
съхранили спомена за лятото.
Стъпчица, и ето ги полята ми
в цветове - от бяло до червено,
под небе, безкрайно, но познато -
портичка към твоята вселена.
© Нели Дерали All rights reserved.
