В простичката форма на барака,
скрита в най-затънтеното място
на гората, спряла съм и чакам.
Идваш ли? Часовникът тиктака.
Неведнъж дъждът отмива вече
туй, което с грижа подновявах.
Сменят тихи дни с по-тихи вечери
вековете на безличната забрава.
Бялото перденце на прозореца,
грапаво олющен в дъжд и вятър,
недокоснато от мислите на хората,
нежно се полюшва, още чакащо, ...