JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
26.08.2019 г., 18:27 ч.  

Фрагменти 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Друга
864 4 9

Пурпурен облак, разкъсан от чайка...
Вятърът нещо с морето говори.
Слънчева люлка за птици и хора –
морският бряг е родилка за тайни...

 

***

 

Меките дюни смутено спотайват
сянка на влюбени... Тихо бърбори
ручей, избягал реката просторна.
После морето го гълта в безкрая.

 

***

 

Топла и сумрачна, малката стая
диша през всеки отворен прозорец.
С меко горяща свещичка отгоре,
близо е тази постеля до рая.

 

***

 

Шмугна се в залеза бялата чайка.
Вятърът вече с морето не спори.
Морският бряг, като напев минорен,
нежно люлее си новите тайни.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Насладих се. Много е хубаво, Меги. Поздравления!
  • Ех, морето.... Много красиви редове! Поздравления, Меги!
  • Благодаря ви, Дани, Стойчо!
  • Изящен поетичен рисунък!
    Амалгама от чувства в които радостта, тъгата и мъдростта са в лирична сплав...
    И ето, неразривната връзка между фрагментарното, като част от целостта в която животът върви ръка за ръка с любовта!
    Поздравления,Меги!
  • Рисуваш с думи душата на мира!
    Лъха на спокойствие...
  • Благодаря ви, Дани, Иринка! Радвам се, че са ви харесали!
  • Колкото красиво рисуваш,толкова хубаво разказваш,Меги.....Аплодисменти,че ме направи съпричастна!
  • Прекрасни са, Меги! В Любими! Поздравления!
Предложения
: ??:??