Фрагменти
Пурпурен облак, разкъсан от чайка...
Вятърът нещо с морето говори.
Слънчева люлка за птици и хора –
морският бряг е родилка за тайни...
***
Меките дюни смутено спотайват
сянка на влюбени... Тихо бърбори
ручей, избягал реката просторна.
После морето го гълта в безкрая.
***
Топла и сумрачна, малката стая
диша през всеки отворен прозорец.
С меко горяща свещичка отгоре,
близо е тази постеля до рая.
***
Шмугна се в залеза бялата чайка.
Вятърът вече с морето не спори.
Морският бряг, като напев минорен,
нежно люлее си новите тайни.
© Миглена Миткова All rights reserved.
