Фрагменти
Пурпурен облак, разкъсан от чайка...
Вятърът нещо с морето говори.
Слънчева люлка за птици и хора –
морският бряг е родилка за тайни...
***
Меките дюни смутено спотайват
сянка на влюбени... Тихо бърбори
ручей, избягал реката просторна.
После морето го гълта в безкрая.
***
Топла и сумрачна, малката стая
диша през всеки отворен прозорец.
С меко горяща свещичка отгоре,
близо е тази постеля до рая.
***
Шмугна се в залеза бялата чайка.
Вятърът вече с морето не спори.
Морският бряг, като напев минорен,
нежно люлее си новите тайни.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
Насладих се. Много е хубаво, Меги. Поздравления!
-
Ех, морето.... Много красиви редове! Поздравления, Меги!
-
Благодаря ви, Дани, Стойчо!
-
Изящен поетичен рисунък!
Амалгама от чувства в които радостта, тъгата и мъдростта са в лирична сплав...
И ето, неразривната връзка между фрагментарното, като част от целостта в която животът върви ръка за ръка с любовта!
Поздравления,Меги! -
Рисуваш с думи душата на мира!
Лъха на спокойствие... -
Благодаря ви, Дани, Иринка! Радвам се, че са ви харесали!
-
Колкото красиво рисуваш,толкова хубаво разказваш,Меги.....Аплодисменти,че ме направи съпричастна!
-
Прекрасни са, Меги! В Любими! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
