Регина (Радост Даскалова)
374 1425
23.01.2009 г., 8:06 ч.

Франкенщайн 

  Поезия » Друга
1505 0 9
Ти не знаеш, сладкиш.
Понякога съм зъл.
Миналото ми се разхожда като слепец
между прашасалите купчини книги в дома ми,
между тревясалите гробници знания,
между локвите мисли в главата ми.
Зъл и злобен зад оптиката си.
С извратената надежда да ме броят за жив.
Не ми говори за любов, сладкиш!
Аз отдавна съм мъртъв,
и разхождам наоколо празната си кожа.
За да изпадна в ступор питат ли -
Как си?
Никак.Празен.
Не ми трасирай мислите, сладкиш!
Нито посоките.
Харесва ми да съм хаос на елементарни частици.
Кефя се от перфидния си хумор.
Обожавам да скитам -
така миризмата на формалдехид и морга не личи.

Въобще не ми пука, сладкиш,
точно колко са заоблени бедрата ти,
дали са топли трапчинките ти,
нито как готвиш...
Забрави това.
Докато се плъзгаш по ръба на хапчето си,
можеш да ми играеш добрия герой.
Така, че...
имаш непробиваемата ми черупка само,
за да драскаш с ноктенца по нея.
Защото не знаеш, сладкиш...
А и няма да ти кажа.
Ще говоря само с опикания дюшек
на пода в някоя мъжка лудница.
Ще говоря едва тогава.
Там.
Свит на кравайче
и зъзнещ в лекьосаната пижама,
ще говоря...
докато умирам за последно.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, че пак ме изтърпяхте!
    Обичам те, Седем.
  • “Мислех, че когато ти самият си Стихотворение, не е възможно да пишеш Стихотворения, но сега разбирам Грешката.”
    /Из писмо на Емили Дикинсън/
    __________________________________
    Потресе ме тази Творба!
    Без коментар!
    Прегръдка!!!
    Може да е малко, но е Всичко
  • махна ми главата до кръста...

    Рег!
  • Прочетох. Не се сърди, Радост, май съм толкова мрачен днес, че стихът ти ми се струва прекалено ведър за каквото трябва да бъде.
  • понякога съм на кантар...
    дано след време
    не се позная изцяло в стихът ти ...
    хиляди усмивки и на тебе и на мене
    и по един по инатлив "сладкиш" с много яки нокти
    да може да дере по дъното да дращи направо
    и като зъболекарски инструмент да извади мъртвите нерви ...


    ако ли не - да живее изкуството...


    пак се отплеснах
  • колега???? разцепваш мрака с тези слова, знаеш ли? HCHO rulzzzz
  • Заради теб аз ставам по-ниска от тревата!
    Рег*, страхотна си!!!
  • това ...ме порази...
    голяма е силата на поезията ти!
    смирих се...
  • В миналото е разковничето на всичко, от него не може да се избяга, то създава Франкенщайн, понякога до там, че да си говори само с дюшека и да си вярва до толкова, че да не разбере, че се самоубива така...Белези - това е!
    Браво!
Предложения
: ??:??