4.11.2010 г., 14:01

Футболист

5.3K 0 13

Бабо, шапката ми дай
и изобщо не се май,
якето ми облечи,
вятър да не зафучи!
Я вържи ми на вратлето
шалче топличко и меко,
че отивам да играя
с Петьо, Кирето и Мая.
С топката, във оня двор,
ще сме футболен отбор.
Мач ще има в махалата,
ех, че радост за децата.
Хайде бързо, що се маеш?!
Ти май рефера не знаеш...
той е моят дядо весел,
виж, и свирка е увесил.
Теб за публика те слагам,
няма днес да се излагам,
всеки има си задача,
а пък аз ще съм играча.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...