4.11.2010 г., 14:01

Футболист

5.3K 0 13

Бабо, шапката ми дай
и изобщо не се май,
якето ми облечи,
вятър да не зафучи!
Я вържи ми на вратлето
шалче топличко и меко,
че отивам да играя
с Петьо, Кирето и Мая.
С топката, във оня двор,
ще сме футболен отбор.
Мач ще има в махалата,
ех, че радост за децата.
Хайде бързо, що се маеш?!
Ти май рефера не знаеш...
той е моят дядо весел,
виж, и свирка е увесил.
Теб за публика те слагам,
няма днес да се излагам,
всеки има си задача,
а пък аз ще съм играча.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...