Бабо, шапката ми дай
и изобщо не се май,
якето ми облечи,
вятър да не зафучи!
Я вържи ми на вратлето
шалче топличко и меко,
че отивам да играя
с Петьо, Кирето и Мая.
С топката, във оня двор,
ще сме футболен отбор.
Мач ще има в махалата,
ех, че радост за децата.
Хайде бързо, що се маеш?!
Ти май рефера не знаеш...
той е моят дядо весел,
виж, и свирка е увесил.
Теб за публика те слагам,
няма днес да се излагам,
всеки има си задача,
а пък аз ще съм играча.
© Валка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
