Галошите на дядо
В избата, отдясно до вратата
на тъмното стоят едни галоши.
Самотни стражи, мирно до стената,
на служба вечна в тишината.
А някога, във светла младост,
по улиците правели следи.
На сватбите хоро играли. В радост
бягали да срещат внуци и снахи.
По нивите наесен в кал вървяли,
през лятото след стадо от кози.
В гробището солни сълзи сбрали,
все бягали след сбъднати мечти.
Във избата и тъкмо до вратата,
на тъмното мълчат едни галоши.
Мълчат, а тежко стъпват във душите,
че непризнателни сме ние! Лоши!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
