Той няма име
(като циганите е
с по няколко
за против уроки).
Той риба Гарра руфа е;
гризе до
стапяне
парчета гадни мисли
изпод струпеите ми.
От слюнката му
се разтварят
на ламба емоции,
превърнали се
в безнадеждност,
люлеещи на мъртва плът
несигурност.
(безверието ми
обтягат цяла вечност).
Разделяме се.
Оздравях.
Той взе най-болното
от мене.
(Отдолу се показва
епидермисът
на мислите ми
преродени).
© Павлина Гатева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Ние несъзнателно мислим, че Бог ни вижда отгоре, но Той ни вижда отвътре »