Той няма име
(като циганите е
с по няколко
за против уроки).
Той риба Гарра руфа е;
гризе до
стапяне
парчета гадни мисли
изпод струпеите ми.
От слюнката му
се разтварят
на ламба емоции,
превърнали се
в безнадеждност,
люлеещи на мъртва плът
несигурност.
(безверието ми
обтягат цяла вечност).
Разделяме се.
Оздравях.
Той взе най-болното
от мене.
(Отдолу се показва
епидермисът
на мислите ми
преродени).
© Павлина Гатева All rights reserved.
The work is a contestant:
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
