Гекони за ендемично развитие на блатото
Един рептил с лъжичките невръстни,
невинни, опашати до една,
играел насред блато лeко мръсно.
Не щеш ли, кралят жабешки умрял.
И тутакси лъжичките порасли,
захвърлили опашките си в час,
закрякали сред лилии, водорасли:
Ний истини сме! Вярвайте във нас!
Пораснал и рептилът! Що да чака?
Какво, като родил се е гекон?
Природно надарен си бил с клоака ...