Гекони за ендемично развитие на блатото

Гекони за ендемично развитие на блатото

Един рептил с лъжичките невръстни,
невинни, опашати до една,
играел насред блато лeко мръсно.
Не щеш ли, кралят жабешки умрял.

И тутакси лъжичките порасли,
захвърлили опашките си в час,
закрякали сред лилии, водорасли:
Ний истини сме! Вярвайте във нас!

Пораснал и рептилът! Що да чака?
Какво, като родил се е гекон?
Природно надарен си бил с клоака
и съскал даже с жабите във тон.

Доносници твърдели, че е мръсен,
щом влачи опашатия си таз.
Опашката решил, да си откъсне
и стане принц на жабешкия свят.

Екип от прословути каймани
довършил хвосттомията без шев.
И задникът допълнил (идеално)
лицето с безконфликтен интерес.

Що жаби изцелувал тъй, набърже,
преди да свие кисело уста:
Принцеси ли? – усещал, че го лъжат.
Триъгълника искал... – на властта!

Разчуло се по блатните шавари,
как хунтата приветства своя Крез.
Жужали само гладните комари
със иск за мезозойски кръвен тест.

Припомняли, че този... „саламандър“
(обвил се в люспи с врътки на дервиш) –
напуснал прометейската команда
с предтекст: „На блато – що да му гасиш?!“ 

Тъй гьол след гьол подменящ, че е тясно,
варирал между дон и политик –
объркващ мирогледно ляво с дясно,
улавяйки безсмислици с език.

С платформа – зиме, лято, да е блато –
над пясъчните кули вдигнал флаг.
И седнал върху трона си от злато,
затропал нервно в тинята със крак.

Навеки ще съм цар и блатодържец! –
смразяващ, хладнокръвно заявил.
Какво, като комарите попържат?
Мен жабешкият клан е възцарил.

Вълнение тук всяко забравете! –
към тварите отправил той апел.
И с малките си нужди допълнете
мочурището... – свидна, наша цел!

Нехайните към хоровите псалми –
застигал хорър в лепкавия мрак.
Инсектите поглъщал (уж случайно)
влечуговият правен хабитат.

Алфа-елитът властвал услужливо,
затъвайки в зловонния разкош.
А щуките със набези „на живо“ –
подкрепяли диктаторската мощ.

Във битките си мирните пасажи
оставали на сухо (не веднъж),
хайвера си изхвърляйки фискално
в меандрите на брутния камъш.

От флага на костурските корсари –
одрания народен кокаляк
влечугите до кокалче събрали...
Сал „Черепа“ офейкал при Аллах.

Кат лилии в хералдически корици –
зад кухите звезди, в небесен фон
скрил прешлени и герба, вплел осмица –
гръбнак на властови хамелеон.

А жабите по ноти все гласуват
с възторг от жабунячния цъфтеж.
Но в блато безкомарно ще гладуват.
А гнусно е – лъжички да ядеш.

С тях кусали на змея в Пантеона
целувки благи – принц да е щастлив,
на прехода непреходна „Корона!“... –
(без намеци за вирус прихватлив).

Във страх от интубиране – заразно
расте аквакултурния терор.
Режимът да отпадне незабавно,
не стигат само щъркели и хлор.

Яйцата още снасят си комари
с надеждата, че може някой ден,
за срива демографски тоз' тиранин
в терариум да бъде въдворен.

За ледена епоха? – аз не плача –
та всички хладнокръвни да измрат.
Но ако спрат да скачат и се влачат,
какво е правота – ще разберат.

Сълзя през смях под маската от грижи

От псевдокарантинен интерес –

отказвам да живуркам в някой фризер –

далече от обществения стрес.