Географска прегръдка
ГЕОГРАФСКА ПРЕГРЪДКА
/посветено/
С широка прегръдка те стигам през куп разстояния.
Протягам ръце през морета, преливащи в мен,
когато луната, препълнена с тежки мълчания,
разяжда съня ми с отрова и той, разкривен,
докретал до утрото, търси на светло следите ти.
Не зная ти кой си, но виждам как идваш към мен -
защото и ти ме прегръщаш. В браздите на дните ти
засявам по мъничко обич - за всеки твой ден.
Така, отдалече, прехвърлила сто географии,
аз ясно те виждам - не лъжат ли мойте очи?...
Прекрачваш накуп всички мои до днес биографии
и смигваш в окото на малкото идващи дни.
И скривам потайно в хастара на всяко послание
мечта за целуване в буйната цъфнала ръж.
Но ти да не знаеш, защото през сто покаяния
ръжта ще прегазиш със стъпки на истински мъж.
А истински длани едва ли прегръщат моретата...
И истински поглед дали ще износи сълза...
Или ще се рони на тежкия сън по кьошетата
след нас прегоряла, нецъфнала още, ръжта...
Така да ме имаш - през всички безброй разстояния!
Едва ли е нужно и друго - пази ме в мечти.
Очите ми, дланите, устните - пращай в изгнание...
Насън ме прегръщай. А после сънят да мълчи!
8 юли, 2009
Халкидики
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
