Гледам – песът кокали зарива
Зло съм куче, вързано на круша,
ни яде ги, ни на друг ги дава.
Пети ден не ям и само пуша,
щото е главата ми корава.
Мъка, ни да легна, ни да седна,
все търча след котките по двора.
Що не се нахраниш, душо бедна,
като всичките нормални хора?
Вчера без покана гости, ето,
цял ден готвих, кръст не ми остана.
Ама го отнесе и мъжлето,
запознах му темето с тигана.
На майтап, че нося съм съгласна
нося и на бачкане, така е.
Но съм на диета и съм бясна,
той видя звезди, ама си трае.
Ядоха и пиха, да са живи,
сити нека са, а аз горкана...
Гледам – песът кокали зарива,
май ще ги изровя отзарана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
