25.12.2020 г., 8:43

Глухарчето в опожарена нива

476 9 8

ГЛУХАРЧЕТО В ОПОЖАРЕНА НИВА

 

Защо да оцелявам в тази битка?

Победата не означава радост. 

След края ѝ ще бъда тъжна птица  

с оскубани чучули на площада. 

 

Аз болката все някак превъзмогнах,

обидата преглътнах и горчива.

Но как да демонстрирам превъзходство  

тъгата никога не ми отива. 

 

За славата обаче ти си жаден,

копнееш да усетиш как пулсира

на изгрева посечен безпощадно, 

разсечената вена през всемира.

 

Триумфът ти е пиров и трагичен.

И все по-тесен става твоят ъгъл.

Признавам си, че много те обичам.

Иди си да не видиш, че си тръгвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мария, светли празници
  • А след пожара идва ред на феникс...
    (горчивото до свикване е само)
    Разбъркани или пък подредени
    глухарчета ще има на поляната...

    Поздравления и от мен, Валюша! Бъди жива и здрава и да ни радваш с невероятната си поезия!
  • Прекрасно е, мамо.
  • "Иди си - да не видиш, че си тръгвам"...
    Светъл и топъл празник, Валя!
  • Силно и разтърсващи, както само ти можеш!💕
    Честито Рождество Христово, Валя!🌹

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...