Годините
Като снежинки топят се годините,
ронят се бавно в дланта на нощта,
вятър ги вихри в танц над долините,
или в дихание на бяла мечта.
Чувам как шепнат истории крехки,
и всяка със своя искра си гори,
миг подир миг, наслагват пътечки,
водещи нейде в безкрайни зори.
Падат по клони, по покриви стари,
светят в очите на утрешен ден,
щом се стопяват, пламват пожари
и раждат отново живот споделен.
Дори да изчезнат или се забравят,
вятър ги носи в безименен свят
и на разсъмване, макар че се бавят,
стават на капка в нов листопад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
