29.03.2019 г., 22:20

Голота

886 0 5

С тихи стъпки влизаш в мрака, 

моята картина от Мембранд. 

Но нежния парфюм разнася мириса на любовта. 

 

Да бе картина от Пикасо 

бих те сякаш аз разбрал. 

Но с тези форми, с тази грация

създаваш просто идеал. 

 

Не носиш дрехи, нямаш и червило

Имаш само свойта голота. 

Ще е грешно ако бъдеш друго... 

Твойто име бе Жена. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...