4.02.2010 г., 14:14

Горчива глътка

840 0 10

От този миг отпих горчива глътка.

Дълбоко в мен, до дъно се разля.

Горчиво ми е!

Смисъла обърках

и

спрях задълго

в минали неща.

Извадих спомени,

обляни в радост,

от сладостта им

да си загреба,

но те нахлуха

заедно с тревога

и с много още

страх и суета...

Не съм успяла да натрупам опит,

та в миг на слабост

там да се опра...

Горчиво ми е!

В мен напира ропот.

Понякога ми идва

да крещя...

А някъде напред навярно има

приготвени от Бога чудеса...

Но ето - аз горчивина отпивам

и тръгвам да се връщам затова...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Белла, много ми хареса четиристишието ти! Благодаря!
    Благодаря и на всички останали, които споделихте с мен горчивата глътка! Дано сладките моменти във вашия живот са повече!
  • "А някъде напред навярно има

    приготвени от Бога чудеса..."

    ДА!!!Има!!!
    И ще ги откриеш...А стиховете са пътечки,които водят там...

    Поздрави за хубавия стих,Руми!!!
  • Обратаната посока е грешен избор. Така е...
    Благодаря за споделените емоции.
  • Не! Никакво връщане назад...
    Защото "зад мен останаха изпитите извори,
    които наричах Надежда".
    Поздрави!!!
  • "Истинското вино е горчиво"...А може би и с истинския живот е така!Харесах стиха ти!Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...