Feb 4, 2010, 2:14 PM

Горчива глътка

  Poetry
844 0 10

От този миг отпих горчива глътка.

Дълбоко в мен, до дъно се разля.

Горчиво ми е!

Смисъла обърках

и

спрях задълго

в минали неща.

Извадих спомени,

обляни в радост,

от сладостта им

да си загреба,

но те нахлуха

заедно с тревога

и с много още

страх и суета...

Не съм успяла да натрупам опит,

та в миг на слабост

там да се опра...

Горчиво ми е!

В мен напира ропот.

Понякога ми идва

да крещя...

А някъде напред навярно има

приготвени от Бога чудеса...

Но ето - аз горчивина отпивам

и тръгвам да се връщам затова...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Белла, много ми хареса четиристишието ти! Благодаря!
    Благодаря и на всички останали, които споделихте с мен горчивата глътка! Дано сладките моменти във вашия живот са повече!
  • "А някъде напред навярно има

    приготвени от Бога чудеса..."

    ДА!!!Има!!!
    И ще ги откриеш...А стиховете са пътечки,които водят там...

    Поздрави за хубавия стих,Руми!!!
  • Обратаната посока е грешен избор. Така е...
    Благодаря за споделените емоции.
  • Не! Никакво връщане назад...
    Защото "зад мен останаха изпитите извори,
    които наричах Надежда".
    Поздрави!!!
  • "Истинското вино е горчиво"...А може би и с истинския живот е така!Харесах стиха ти!Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...