10.04.2017 г., 9:32

Горещ айсберг

975 7 23

Рисувам айсберг. Но в ядрото е горещ.

Скован е в лед, а – разтопен отвътре в пещ.

Скицирам айсберга с осанка на жена –

кралица ледена, но с пламенна душа.

 

Отвън студена е. Възпира със очи.

Владее огъня, но ласките пести.

Ще кажеш нужен ѝ е силен, страстен мъж,

обаче… среща се такъв герой веднъж.

 

А в нея студ и огън се събличат

и теб неудържимо те привличат.

Парченца лед изгарят с дъх… на клада.

Да, айсберг съм. Стопи ме със наслада!...

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иржи, оценявам коментара ти и ти благодаря от сърце! Поздрави и честит Великден!
  • И все пак - питай и по-стария
    със опит и бол разочарования,
    че всичко във живота е лотария,
    та не чакай оня страстен мъж-желания....
    Че интересно е да си от лед кралица,
    но той-мъжът-би пламъкът да взима
    би искал веднага.И не на върволица
    да чака,а още мигом да го има....
    Макар,че лично не бих предпочела
    и да съм вулкан,що с жар помита
    /такъв не съм видяла,но съм чела/
    и всичко и дори кралици да връхлита! Извинявай,Веси прииска ми се да те поздравя по-различно!Дано си разбрала посланието..
  • Благодаря, Силве!
  • Огън си Веси,прекрасен стих!
  • Огромно благодаря, Влади! Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...