Рисувам айсберг. Но в ядрото е горещ.
Скован е в лед, а – разтопен отвътре в пещ.
Скицирам айсберга с осанка на жена –
кралица ледена, но с пламенна душа.
Отвън студена е. Възпира със очи.
Владее огъня, но ласките пести.
Ще кажеш нужен ѝ е силен, страстен мъж,
обаче… среща се такъв герой веднъж.
А в нея студ и огън се събличат
и теб неудържимо те привличат.
Парченца лед изгарят с дъх… на клада.
Да, айсберг съм. Стопи ме със наслада!...
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени