Господарка на думите

12.06.2011 г., 11:16 ч.

Поезия » Друга

495 0 4

Вчера бях Господарка на думите

и те ми се подчиняваха.

Измъчвах ги до безумие.

После ги хвърлях. Не ставаха!

Не исках тяхната робска преданост,

а исках да ми се опълчат

и тяхната мекост и песенност

да се озъби в усмивка вълча.

Срещу мене да скочат,

да ме хванат за гушата

и с пръст да ме сочат...

Дори да ме душат.

Думи не зализани и безлични

да се строяват в редове изречение,

а като истински войни епични

смело да влизат в достойно сражение.

Да дрънчат бойните им доспехи.

Битката срещу мен да не губят...

Единствената ми утеха

ще бъде... да ме погубят.

.............................................................

Ще възкръсна и ще съм Господарка на мислите...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Enena (Елена Нинова)

2011-06-14T18:17:06+03:00

Разбира се !
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2011-06-13T10:57:33+03:00

Да!
Поздрав, Нина!
Довереница (Дочка Василева)

2011-06-12T15:05:48+03:00

И мислите понякога са връх
на копие или поне на трънче...
Насочено, без срам да убодат
и мислената болка да завържат
за старото стебло на нечий страх...
Че могат да са думи със прибързаност
създали демон изтъкан от гняв...

Благодаря за замислящия и вдъхновяващ стих, Нина!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-06-12T13:11:51+03:00

Ти си такава...след такова стихотворение, Нина. С възхита. Ив