Господарка на думите
Вчера бях Господарка на думите
и те ми се подчиняваха.
Измъчвах ги до безумие.
После ги хвърлях. Не ставаха!
Не исках тяхната робска преданост,
а исках да ми се опълчат
и тяхната мекост и песенност
да се озъби в усмивка вълча.
Срещу мене да скочат,
да ме хванат за гушата
и с пръст да ме сочат...
Дори да ме душат.
Думи не зализани и безлични
да се строяват в редове изречение,
а като истински войни епични
смело да влизат в достойно сражение.
Да дрънчат бойните им доспехи.
Битката срещу мен да не губят...
Единствената ми утеха
ще бъде... да ме погубят.
.............................................................
Ще възкръсна и ще съм Господарка на мислите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
