18.01.2013 г., 8:33

Господи, как да гласувам

687 0 3

 

Какво ли би била България 

без Козлодуй?

 

Един гол баир.

 

И щяхме да внасяме ток от Сибир.

Да гориме кюмур,

и да трупаме хълмове сгур,

небесата да обдимяваме,

градовете да обгазяваме.

 

Оправда ли се?

Да!

Затова

враговете ни искаха да я затворим,

а пък ние се борихме - да я спасим.

 

Ала всичко тече.

Не само растем - и стареем.

Даже атомът се разгражда.

За да има живот,

трябва нови неща да се раждат.

 

Днес говорим за Белене.

 

Спор се води лютив -

някой е "За", друг е "ПротИв".

Аргументи - колкото щеш.

И едните са прави,

и другите -

вяра кому да дадеш?

 

- Господи, как АЗ да гласувам:

с "прОтив" ли, или със "За"?

 

И Господ каза:

- Със "За!" Бъди винаги "За!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да гласуваме ДА!Нека сме бели хора !
  • Привет, Райсън!
    Преди двайсетина години, когато искаха да ни затворят АЕЦ, като се бях размислил в едно стихче, написах:
    "Помислих си: какъв ни чака фуй, когато ни затворят Козлодуй, и после час по час ти спират тока, а трябва да си конкурент с Европа".
    Слава богу, не успяха да я затворят напълно.
    Но тока може да го спират и при достатъчно производство,като го продават на други, а собствения си народ държат на тъмно. Спомням си един виц от 1985 година. Някой отишъл в Гърция и ги пита: "Абе,много светло при вас, откъде имате толкова много ток?" "Вземаме го от онова тъмното там горе" - отговорили и посочили на картата потъналата в мрак България.
    Но това ми стихотворение е повече философско, отколкото гражданско. С идеята винаги да сме позитивно настроени. Защото каквото и построено да има в света, винаги е имало и хора, които са били против. Но в света няма нито един издигнат паметник на скептик.
  • НЕ! - на българската икономика!

    Решено е, но искат да си го кажем ние(((

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...