7.06.2009 г., 18:06

Град

760 0 9

Ще спрем за малко в някой град.
Забързан в някакви проблеми.
Затворен в своя микросвят.
Повтарящ вечно: "Няма време".

В хотел ще влезем сив и стар
и зад стените му ще скрием
изгарящия ни пожар
и весели ще се напием.

На сутринта ще си платим
и тихичко ще си отидем.
На някой мост ще постоим
и никой няма да ни види.

И някъде ще има град.
Забързан в някакви проблеми.
Затворен в своя микросвят.
Забравил ни - и теб, и мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...