Грапаво
Днес Животът ни страда от кариес,
а Смъртта под товар се е схлупила
и напомня на вид вехтошарите –
сто души на безценица купила.
Сам преспива Денят на дивана си,
че Нощта е в периода от месеца,
дето даже ръката ú хванеш ли,
те наръгва до смърт с полумесеца.
Днес Небето изпада в депресия –
черни облаци там са се струпали
и отправят се в мрачна процесия
към златистите Слънчеви куполи.
Есента се развежда със Лятото –
все във труден момент изоставя я.
Пак замина в чужбина със ятото
и пред целия свят злепостави я.
Днес Морето е рошаво-грапаво
(чак Брегът си набоде стъпалото)
и последната чайка захапало,
натрошава си с яд огледалото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
