26.10.2016 г., 10:00

Гравитацията

772 0 5

Преодолява се лесно

по детски. С вълшебство.

С единайсет километра в секунда –
скоростта на гласа ти.

Зелена слушалка.

Единайсет минути ефир.

За обичане.

Без реклами. Безжично.

Безусловно. И безгранично.

Аз съм слух. И рецептор.

Аз съм цялата хелий.

Виолетово пламъче...

 

Гравитацията...

Урок ненаучен.

За какво и кога ще ми трябва?

Още утре на съмване,

пешком, за да ида на работа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз, като нямам глас, на който да измеря километрите в секунди, значи ли, че съм в безтегловност?
  • Хареса ми. Поздравления!
  • Интересно е, че 11 метра секунда е скоростта ни и при свободно падане от височина 6 метра. Следователно човек може да достигне лесно тази скорост /скоростта, с която приблизително бяга и световният шампион при гладко бягане на 100м./ и без да използва наръчник на самоубиеца.
    Миглена, много ми хареса:

    "Аз съм цялата хелий.
    Виолетово пламъче..."

    Два страхотни реда, насищащи с поезия цялата тъкан на творбата ти. Поздравление!
  • Някои неща ни връщат към действителноста удивително бързо...
  • Абе не е много лесно, ама айде
    Харесах!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...