Греховно щастлива
Защо, когато ме намери,
помолих се да бе отминала?
Да бе лъжлива, лицемерна,
банална, глупава, сълзлива?
Отряза в полет ти крилата ми -
примамливи и пеперудени,
изплаши моите приятели -
стъписа ги и ги прокуди.
Умишлено ли ме обрече
на единак да се превърна,
та да съзирам само тебе,
където и да се обърна?
Защо, Любов, не ме отмина
и ни за миг не ме пожали?
А днес... греховно съм щастлива -
и влюбена, и благодарна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Габровска Всички права запазени
