18.03.2017 г., 21:02 ч.

Грехът, разсърден като динозавър 

  Поезия » Друга
327 2 7

 

Като пещерни хора с озъбени зъби

в кухина от познатата студенина...

Усещаш ли? Нежното става на пепел,

душите са истина щом се усетят...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Позволени са и се наричат етимологична фигура! Не бой се... Поздрави!
  • Моля без преувеличения Такива повторения не мисля, че са простими в поезията - не е голямо богатство на езика и... аз..., всъщност, все пак, когато ежедневието е много озъбено, предполагам, че и зъбите могат да се озъбят... като блясъче. Малко и страхливо блясъче...
  • Интересно!
  • Аплодисменти!!!
  • Тръпна,
    "пещерни хора с ОЗЪБЕНИ зъби"
    духовната пепел над мене се ръси!
  • Ефектно и както винаги в твоя неподражаем стил. Някой преди време беше написал в коментар под твой текст, че си поетесата на 21 век. Не си спомням ника му, но запомних казаното, защото съм съгласен с него.
  • Поантата ме закова! Успех!🐎
Предложения
: ??:??