15.03.2020 г., 16:39

Грешна сметка

930 7 25

Изкуствен - или не,

днес вирусът потропа -

без много страхове

в сърцето на Европа!

 

Завари ни - готови -

с куп маски по лицата!

Свободни, без окови,

не чакащи бедата!

 

В началото, мнозина

го имахме за грешка.

И тази карантина

я зяпахме с насмешка!

 

Не вярвахме на всеки,

затворил ни насреща

я модни дискотеки,

я футболната среща!

 

Не считахме за нужно

да пазим хигиена.

Не знаехме, че дружно

създаваме проблема!

 

Брояхме всеки болен

на малките си пръсти.

За вируса - коронен

разпъвахме на кръста!

 

Прибирахме се вкъщи

до Мами и до Тати!

С прегръдки и целувки

се впускахме в дебати!

 

Така - до петък вечер,

когато - три линейки

видяхме отдалече

край дървените пейки!

 

А в тях, до Тати, Мами,

и близката съседка

лежеше съвеста ни

и грешната ни сметка!

 

 

Юри

Йовев

Март

2020 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Юри, че се тревожиш за мен, а аз нещо загубих поетическия си тонус...При толкова по-качествени колеги...пиша и ги "складирам"!Не влизам напоследък в сайта. Ако вирусът ме пощади, благодарение на "предпазните мерки" ще имам желание за това...Сега ще попрочета нещо и до където стигна ще направя коментар.
  • Благодаря ти, Иржи! Добре че се появи, мислех си за теб! Пази се!
  • Колко си прав, Юри, и съвсем точно си отразил нехайството ни в началото, особено от младите, но мисля вече всички се стреснаха като информацията ни залива от цял свят....Много полезен е стихът ти!
  • Иване, Доче, благодаря ви! Поздрави!
  • Актуално и многострадално... Поздрави!

Подслушано

- Кой тропа в този мрачен час?
- Аз тропам – каза Ко́вид.
- Свърши́ хартията у нас!
- Уиски? – пита Ко́вид.
- Иди при някой друг серсем! ...
896 5 13

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...