15.03.2020 г., 22:38

Подслушано

894 5 13

- Кой тропа в този мрачен час?
- Аз тропам – каза Ко́вид.
- Свърши́ хартията у нас!
- Уиски? – пита Ко́вид.

 

- Иди при някой друг серсем!
- Не искам... – шепне Ковид.
- Виж, някак ще се разберем!
- И как? – учуден Ковид...

 

- Разправят че си дух, нали?
- Дали?! – отвърна Ковид
- Какво тогава те боли?...
- Душата... – каза Ковид...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей, Иржи - благодаря ти. Зад една физическа болка стоят няколко душевни.
  • Душата боли по-силно от физическата болка, но едва ли тоя вирус я има, като целия е покрит със бодливи шипчета/корони/, та толкова лесно влиза в нашите души!....А хич не сме били готови за него, след като в началото не вярвахме....Няколко реда, Краси и то в диалогична форма- много си казала!!
  • Е как, щом е живо същество Поздрави, Доче!
  • Ехаа и душица значи имал, неговата леля...
    Благодаря за усмивката!
  • Поздрави и се пазете. Да, Марианка, днеска полувируси - утре- цели Важното е да не стане система и да започнат да експериментират всяка година с душевната подготовка... на вирусите.. Благодаря и на вас, Наде и Дани!

Грешна сметка

Изкуствен - или не,
днес вирусът потропа -
без много страхове
в сърцето на Европа!
Завари ни - готови - ...
924 7 25

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...