6.04.2008 г., 14:23

Грешни души

909 0 0

От всичко, което се случва...

знаеш ли кое най-много ми тежи?

Може би смешно за шестнадесет годишно,

но боли, боли да виждаш как други съдбата

настанява на мястото ти, нещо, което чувстваш,

че на теб принадлежи! И как алчно грабят с

широко усмихнати усти...

 

Какво имам сега? Едно голямо нищо, вътре в 

мен. Защото за материалното богатство душата

ми е сиромах.

Гордост, която до добро не води, заема мястото

в сърцето, чак не ти дава да дишаш и стиска

дробове ти!

 

Жалко е да виждам как търсите мои заместници,

с нещо близки до мен, но не, не става... не върви.

Не мога да видя онези усмивки, уви.

Един ден със склонени глави, група хулигани

ще звънят пак и пак на моите врати,

но аз вече имам нов живот, минал през

хиляди етапи...

 

Ще си мисля: "Остави ги", не!

Аз се научих да прощавам, щом все се връщат -

държат на мен, аз им въздействам,

както и те на мен.

Та, от опит знам, че прошката е единствения лек

за тези грешни души - нашите души!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...