Apr 6, 2008, 2:23 PM

Грешни души

  Poetry » Other
913 0 0

От всичко, което се случва...

знаеш ли кое най-много ми тежи?

Може би смешно за шестнадесет годишно,

но боли, боли да виждаш как други съдбата

настанява на мястото ти, нещо, което чувстваш,

че на теб принадлежи! И как алчно грабят с

широко усмихнати усти...

 

Какво имам сега? Едно голямо нищо, вътре в 

мен. Защото за материалното богатство душата

ми е сиромах.

Гордост, която до добро не води, заема мястото

в сърцето, чак не ти дава да дишаш и стиска

дробове ти!

 

Жалко е да виждам как търсите мои заместници,

с нещо близки до мен, но не, не става... не върви.

Не мога да видя онези усмивки, уви.

Един ден със склонени глави, група хулигани

ще звънят пак и пак на моите врати,

но аз вече имам нов живот, минал през

хиляди етапи...

 

Ще си мисля: "Остави ги", не!

Аз се научих да прощавам, щом все се връщат -

държат на мен, аз им въздействам,

както и те на мен.

Та, от опит знам, че прошката е единствения лек

за тези грешни души - нашите души!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...